Театър

Читалищният театър „Просвета“ е основан през 1899 г., а трупата е от 20 актьори – любители (служители, учители, студенти). През 1899 г. се вдига за първи път театралната завеса в Анхиало. Читалището се превръща в притегателен център за населението в крайморския град. За съжаление, малко са данните за дейността на трупата в първите години на нейното основаване, както и имената на актьорите, участвали в нея. В самото начало се поставят предимно едноактни пиеси, хумористични сценки, водевили и др., които се играят предимно на вечеринките, които читалището организира.

През 1933-35 г. поморийският театър се ръководи от Кирил Митев – артист от Бургаския театър. Подготвят се и се изнасят пиесите „Тайните на Босфора“, „Татко, гладен съм“ и др. По това време в трупата участват: Георги Стойчев, Недялка Георгиева, Иван Георгиев, Асен Асенов и др.

През периода 1935-37 г. трупата се ръководи от Петър Белогушев – артист от Бургаския театър. Поставят се пиесите „Люти клетви“, „Йончовите ханове“, „Хъшове“ от Иван Вазов и др. Наред с пиесите, се изнасят оперети и естрадно-сатирични програми „Кралят се весели“, „Любов през май“ и др. През 1940 г. в историята на театъра се вписва и името на Николай Лъсков – тогава учител в Поморие и антифашист. Загива като партизанин и командир на отряда „Народен юмрук“. Той поставя пиесата „Калната топка“. След 1944 г. читалищният театър се ръководи от Цветан Стойчев, който успява да събере ентусиазирани млади хора в състава му, които подготвят пиесите „Химн на нищетата“, „Житата зреят“. Организира агитка от 25 младежи и девойки – хор, както и малък джазов оркестър, които обикалят града и околията, изнасяйки своята програма по различни чествания и поводи. През 1947-49 г. трупата се превръща в полупрофесионален театър. Негови ръководители стават артистите Мара и Юстиниан Кръстеви. През 1952 г. читалищният театър възобновява своята активна работа под ръководството на Стефана Мечкарова. Нейните организаторски и творчески заложби на актриса и режисьор изиграват огромна роля за укрепването и израстването на театъра. Актьорите не щадят себе си, репетират до късно, след дългия уморителен работен ден. Сами изработват декорите и реквизитите за спектаклите, а тяхната режисьорка сама шие костюмите, защото няма средства и играе в пиесите.

През този период в театралния живот на Поморие трайна и незабравима следа оставят Никола Джунев /Бачо/, Георги Стойчев /Калекото/, Руска Митева, Цонка Василева, Вътка Миронова, Димитър Миронов, Донка Карабашева, Мара Гюрова, Деспа Бахарова, Никола Минчев, Никола Пенделиев, Димитър Димитров, Петър Карафезлиев, Мария Гиргинова, Димитринка Серафимова, Киряк Янушев, Щерю Киряков, Георги Лазаров, Васил Матуфов, Иван Георгиев, Лиляна Джунева, Радка Янева, Цвета Дончева, Радка Мавродиева, Атанас Иванов, Петър Зарков, Славейка Димитрова, Андон Сариев, Дора Рачева и др.

В своите записки Стефана Мечкарова споделя: „Голяма и разнообразна беше дейността на театъра. Въпреки големите трудности, които срещахме – малко помещение за репетиции, без осветителни тела, финансови затруднения, ние работихме от сърце. Самодейците сами палеха печката, когато свършваха дървата отпуснати от читалището, чупеха повредените столове от киното, носеха дърва от къщите си за да затоплят помещението. Актьорите събираха реквизитите за всяка пиеса сами, от учрежденията или от по-заможните къщи. Вечер до полунощ режеха листа, за да направим ябълкова градина, лозови листа и грозда и разни други бутафорни предмети, нужни за спектаклите. Всички рожденни дни, именни дни и семейни празници се празнуваха в репетиционната стая, с малки подаръци, с песни, игри, закачки и голямо настроение. Живеехме като едно голямо и сплотено семейство.“

Успехите, които има Поморийският театър в този период, идват закономерно. На окръжния преглед в гр. Бургас, колективът печели първа награда с едноактната пиеса „Веялица“, а Стефана Мечкарова – награда за режисура и главна женска роля. Със спектакъла „Сребърния пръстен“ е класиран на първо място в Окръжния преглед и представя Бургаски окръг на 1-я младежки републикански фестивал и спартакиада в гр. София, където получава званието „Лауреат на 1-я републикански фестивал“. Звание „Лареати“ и сребърни медали получават Стафана Мечкарова и Никола Джунев за ролите, които играят. Поради заболяване на Мечкарова през 1961 г. ръководството на театъра поема Петър Карафезлиев, който поставя пиесата „Клия 26“. През 1964 г. актрисата Мара Томова от бургаския театър поставя пиесата „Дон Жуан“, а Руси Радев през 1965 г. режисира постановката „Заключена пролет“. От 1965 г. режисьорската работа в театъра поема Руска Митева. Възпитаничката на Стефана Мечкарова наследява от нея онези качества, които ще я посветят на театъра за години напред. Себеотдаване, любов, трудолюбие, отговорност и прецизност в творческата работа следват пътя на младата режисьорка. Театърът, който ръководи, заработва с още по-голяма активност. Съставът се обновява с нови и талантливи попълнения: Георги Леонидов, Желязка Леонидова, Фотинка Янкова, Елена Найденова, Веселин Георгиев, Анна Георгиева, Йорданка Иванчева, Катя Симеонова, Станимир Симеонов, Станимир Станев,, Коста Самоковлиев, Илия Иванчев, Маргарита Чухлева, Кирчо Апостолов, Светла Асенова, Христо Калчев и др. Сценографиите на всяка пиеса изработват художниците Веселин Калъчев и Димитър Димитров. През 70-те и 80-те години репертоарът на читалищния театър е ориентиран предимно към съмременната българска и чужда драматулгия, както и към българската класика. Канят се различни режисьори всяка година, предимно от Бургаския театър- Кръстьо Дойнов, Добрина Караджова, Цако Дачев. Коста Самоковлиев работе с младежката театрална формация и подготвя „Сто годишно смешно театро“. Приемствеността и актьорските качества са водещи принципи в развитието на трупата. Не липсват млади хора, които са запалени от театралното огънче: Димитрино Дянкова, Желязко Страволемов, Огнян Вичев, Томинка Бинева, Щеляна Делякова, Кирил Димитров, Румен Караджов, Лилия Симеонова, Илия Джингов, Дарина Куцарова, Кирил Апостолов, Дарина Стефанова и др.

През 1974 г. читалищният театър печели и второто си лауреатско звание на IV републикански фестивал на любителското театрално изкуство със златен медал в гр. Враца с пиесата „Карнавал“ под режисурата на Добрина Караджова. През 1979 г. Читалищен театър „Просвета“ отбелязва своята 80-годишнина с пиесата „Службогонци“ от Иван Вазов. Честването се превръща в своеобразен празник за целия град. Пиесите „Двубой“, „Големанов“ и „Службогонци“ бележат рекорд по броя на представленията си в историята на трупата. Читалищен театър „Просвета 1888“ става лаулеат на IV, V и VI републикански фестивал на художествената самодейност. По повод 100-годишнината на читалище „Просвета 1888“ през 1988 г. е удостоен с плакет на Центъра за художествена самодейност за своите високи идейно-художоествени постижения и за принос в духовното израстване на читалището. Индивидуални лауреати на фестивалите и на Комитета за култура стават: Никола Джунев, Киряк Янушев, Веселин Георгиев, Коста Самоковлиев, Мария Гергинова, Веселин Калъчев, Маргарита Чухлева.

През 1986 г. читалищната сграда е съборена с идеята да се строи нова. Читалищният театър остава без сцена и е принуден да преустанови своята дейност от 1988 г. до 1997 г. За няколко години трупата се разделя вазинаги със своите доайени и стожери на театралната идея в Поморие – Георги Стойчев /Калекото/, Мария Гергинова, Никола Джунев, Киряк Янушев, Димитър Димитров, Георги Леонидов. Изявите на поморийските театрали намират нова форма за изява и съществуване – възстановяване на старата градска традиция на читалищните вечеринки с художествени програми по повод Трифон Зарезан, Бал маске за Сирни заговезни, Деня на християнското семейство и Никулден. Тази идея на секретаря на читалището Даци Карабашев не позволява да угасне светлината на сцената.

През 1997 г. трупата възобновява сценичните си изяви, поставяйки първото българско театро „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни. Пиесата се поставя с общите усилия на останалите живи театрали и   4-5 младежи и девойки, привлечени от идеята. Режисурата поема Даци Карабашев, сценографията – Веселин Георгиев. Репетициите се провеждат в един коридор на стария хотел „Анхиало“, където е настанено Читалището, в студ, без елементарни санитарни условия. Идеите се раждат в хода на репетициите. Театърът се връща в своята начална точка, по модела на някогашното възрожденско театро. Изключителен е приносът на актьора Васил Матуфов – доайена на театъра, който влага много от богатия си театрален опит, за да бъде възроден театъра на Поморие и неговата предишна слава. Санаториума на МНЗ, където е единстваната зрителна зала в града приютява театъра за 10 години. Първият гастрол на поморийският театър зад граница е Цариброд – Република Сърбия, където е посрещнат с радост и вълнение от нашите сънародници в западните покрайнини. Осъществен е траен творчески контакт с театър „Христо Ботев“ – Цариброд с размяна на взаемни гостувания и приятелство.

През 1999 г. Театърът чества своята 100 – годишнина със спектакъла „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев – Режисьор Румен Велев и с редица прояви, посветени на годишнината. С много труд и всеотдайност Румен Велев скъсява репетиционният период, динамичността на репетициите, прецизността в изграждането на образи, голямата взискателност в режисьорската работа, изключителната мобилизираност на състава са предпоставка за изграждането на театрален продукт с висока естетика и качества. Състава на театъра посяга към все по-трудни жанрове в театралното изкуство – фарс, гротеска, мюзикъл, комедия. В състава успоредно със старите актьори постъпват постоянно млади хора, с желание да се докоснат до театралната магия и да бъдат част от нея. През този период се включват: Жасмина Стаматова, Димитър Самоковлиев, Мария Саристова, Юлиан Тодоров, Красен Байлов, Радослава Байлова, София Андреева, Николай Косев, Жулиета Малчева, Елена Андреева, Михаил Скуджов, Николай Славов, Недко Славов, Роза Борисова, Дора Димитрова, Слав Димитров, Димитър Куманов, Елена Донева, Кремена Калоянова. Трупата реализира множество нееднократни гастроли в чужбина – Република Сърбия /Цариброд, Ниш, Пирот/ и Република Турция /Люлебургаз/, както и в страната – София, Пловдив, Варна, Бургас, Тополовград, Трявна, Айтос, Чирпан и др.

Наградите, които печели Читалищният театър „Просвета“ – Поморие през този период, са завидни: Голяма награда от Националния фестивал на комедийните театри в Тополовград- 2000 г., за постановката „Женско царство“, 2001 г. – специалната награда на Министерство на културата, за постановката „Службогонци“, 2002 г. – Голяма награда- Тополовград, за постановката „Когато, котката я няма“, 2004 г. – Голяма награда- Тополовград – Балкански фестивал, за постановката „Муа у тупан“,  2005 и 2006 г. – носител на почетните статуетки на Студентски театрален фестивал в Ниш- Сърбия, за постановките „Бог“ и „Ние, врабчетата“, 2005 г. – носител на втора награда от фестивала в Тополовград и Голяма награда от Националния фестивал с международно участие – Каварна, за мюзикъла „Бог“, 2006 и 2007 г. – почетни плакети на фестивала „Балкан театър фест“ – Цариброд, Република Сърбия, за постановките „Ние, вребчетата“ и „Рейс“, 2007 г. – трета награда от Националния театрален фестивал в Трявна, за постановката „Рейс“.

През 2008 г. Читалищния театър започва работа с режисьора и актьор Георги Къркеланов от Театъра на народната армия – София. Смяната на режисьора е продиктувана от необходимостта актьорите да се запознаят с различни актьорски стилове, методи и похвати, полезни за развитието на всеки театър. Целта е да се разнообрази, както репертоара, така и попълнение в състава си. В трупата влизат: Тодор Дърлянов, Радослав Димитров, Гергана Талева, Диляна Лукова, Жени Гуджукова, повечето от тях ученици. Георги Къркеланов поставя пиесата „Ало, ало Анхиало“ пародия по пиесата на Крофт и Лойд. Преводът е на Златна Костова – преводач на сериала „Ало, ало“ излъчван по много европейски и световни телевизии. Трупата влиза в нови предизвикателства – танци, песни, кабаре, а младото попълнение не отстъпва по нищо на опитните актьори. Публиката посреща с огромен интерес спектакъла и пълни салоните до краен предел на всяко представление. Същата година получава и Голямата награда „Златна Камила“ от Международния театрален фестивал на любителските комедийни театри в Тополовград за постановката „Ало, ало, Анхиало“, награда за главна мъжка роля получава Коста Самоковлиев, а за подържаща мъжка роля, Юлиан Тодоров.

За своя вековен юбилей театър „Просвета“ е удостоен с почетния плакет на Община Поморие за дългогодишен принос в културния живот на града и общината.